Цвете от Изток - разцъфнала вишна,
сълза, отронена от окото на Бога,
крехка, неземна, като полъх мъничка,
слънцето - влюбено до изнемога.
Изгрява първо в душата, разлиства
ветрило загадъчно, розова нежност,
леко пристъпва, в очите се плисва
глътка от синя небесна безбрежност.
Лъчите протегнати - две ръце топли,
прегръдка за вишни, души, цветове,
песента си отдъхва от зима и вопли,
проговарят и пътища, и бряг, и море.
12.03.2005