автор: greeny

Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.

Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.

Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.

* * *

Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
стени черни издигнах до самото небе.

Дори лъч светлина не допускам до себе си
от страх като теб да не ме заслепи,
не бленувам за нищо и нищо не искам
от страх да не видя разбити мечти.
Виждам само във черно и бяло,
но за какво са ми краски в света избелял?
щом надеждата виждам да върви с наметало
от апатия сива, страх и печал.