автор: Kateto

Аз съм силна жена - знам го
и съм се примирила.
Не че ми се харесва,
но така се случи, наложи се.
Кой го е измислил това съчетание -
силна жена...
Все едно да кажеш леден огън
или кафяво небе.
Или гориста пустиня.
Или желязна сълза.
Екзотично е да си силна жена.
Това привлича мъжете.
Сбъдва мечтите им
и ги омагьосва.
Така те припознават себе си.
Но стават несигурни,
като кал меки,
като голи охлюви
беззащитни.
Мразя такива мъже.
Затова започнах да играя игра.
Изрусих си косата,
за да съм блондинка и...
всичко останало, знаете вицове.
Играя го глупава,
кискам се,
възклицавам на мъжките постижения,
пърхам с мигли.
Понякога не говоря,
понякога бъбря много.
Знам си мястото в ъгъла,
имам точно предназначение.
Но ролята не помага.
Разбира се, че съм лоша актриса.
"Харесвам-те-защото-си-силна-жена,
но-точно-затова-ще-трябва-
да-се-разделим" -
каза той и си тръгна
като един почти силен мъж.
Така и не се сети,
че само искам да помълча с него,
и да ме погали,
когато заплача.