автор: Lisica

Със ситен сняг наметнат и с тъга
резливо леден вятър тук е още-
в космически студена тишина
по хищнически вие в лунни нощи.....
И по-неумолими от смъртта
на портите увисват катинари,
а споменът за босите лета
е стрък коприва от слани попарен.
От старите ръждясали врати
прокъсани помахват некролози,
а къщите, старици без очи,
задрямали сънуват майски рози....