Сега, подвластна на съмнения,
стоя на кръстопът,
че трябва да достигна до решения,
чертаещи житейския ми път.
Тревожна, мислех за провал,
че мъката ми беше огледало,
а сянката на нежния овал
сърце измъчено я бе придало.
С несвойствени на младостта черти,
потрепват и тревожни пръсти,
че още спомен тъжен ме върти,
а искам те да са чевръсти.
Сърцето ми какво ли иска,
защо сънувам често Лорд,
Мойсей с писмото ме притиска,
изпитва пак духа ми горд?!
Ще трябва аз да ги попитам,
но без да ги засегна,
та чувствата им да изпитам
без някого да пренебрегна.
Нещата явно са се променили,
душата ми е нежна
и хората ми стават мили,
че радостта простира се безбрежна.
Но още всичко е възможно
и спомени напомнят за преди,
а често и сърцето ми тревожно
се къпе в сподавени сълзи.
Денят на срещата ни наближава
и прави ме нетърпелива,
а тъгата, що остава,
в нова ситуация се излива.
Тя прави погледа унесен,
а той по бъдното лети
с мелодия на чудна песен,
пораждаща мечти.
И чессто казвам си:"Мари,
не ставай пак небрежна,
отпаднаха неволите нали,
бледнее спомен за съдбата прежна".
Това, което е незнайно,
носи често притеснение,
но усещам нещичко омайно,
спиращо развитието на съжаление.
С Мойсей и с братовчеда ще се видя -
нещо ме подтиква да лудувам:
трябва всичко да предвидя
и затуй ще поумувам...
Пояснение:
Версията за Графиня Мари разработвам в съавторство със Sandra, която ми предоставя свои текстове с предложения за развитие на фабулата, в това число и публикувания в сайта подпис, превръщайки се така в един от прототипите на героинята.