автор: nikoi

Аз имах птиче.Бях го подслонила
в кутия от картон и от мечти.
Безгласния ми вик бе уловило
в един дъждовен ден.Но днес горчи
в очите ми,в сърцето ми небето.
Защото мойто птиче отлетя.
А аз за свободата му отнета
с отнетите мечти ще си платя.
Затварях го.Измъчвах го.Не исках!
Повярвайте ми-исках да му дам
подслон и топлина.Но го притисках
на моя свят в картонения храм.

А всъщност май при всички ни така е-
затворени в душите ни-кутии,
мечтите ни отлитат и оставят
по нещо,за което плачем ние.