автор: Mierin

Сънувах с теб, че съм щастлива...
Очите си отворих - срещнах мрак,
самотата няма страстно ме обвива,
сълзите парят пак и пак...
Обич - по-блестяща от звездите
вледенява изгореното сърце,
тъгата ослепява ми очите,
затварям ги и виждам твоето лице...
любовта, тъй ярка и безумна
безжалостно потъпква моята душа...
Колко те желая няма да научиш,
само твойто име шепна във нощта...
Луната тихо ми се смее...
Защо обичам? Тъй наивна съм нали?
В мечтите ми отново слънце ще изгрее-
обичам те, обичам те и как боли.
Сърцето си бих дала за целувка,
да имам искам твоята душа-
жадна съм в пустиня без милувка,
обичта превръща се в сълза...