автор: azz

Дали валя в очите ми когато те погледнах
За първи път в набъбващото лято,
Или прозяваше се слънцето, заето
Да търси отдих за ръцете си от злато?

Не знам дали сънят ми разпозна те,
Или словата ми се влюбиха в гласа ти,
но в мислите си като еделвайс прибрах те
и въздухът ми се пропи с дъха ти...

Обичам те и днес- като тогава,
Макар да ни делят милион секунди
Макар и само призрачна забрава
До мен да ляга в нощите безлунни...

Защото знам, че някой ден отново
Ръцете си изгарящи над мен ще разпнеш
И ще примиже слънцето- готово
Да се взриви от свян ... и да угасне...