автор: joanna_vas

Тегли ме към себе си
онази топла пясъчна пустиня,
в която шепите -
са стомни,
препълнени с кристално чиста
изворна вода,
подадена
в ръце протегнати за милостиня...

Припарва върху стъпалата
на нозете,
почти привикнали със болката
по пътя
докато тялото
отново и отново
опитва всячески да я преодолее
и да отхвърли някак
тежестта
на гравитацията земна
чрез полет на духа си скитащ...

Борба безмилостна ...

По устните
напукани от вятър,
полепва влажно времето в което...
усещам,
че сме заедно
и... погледът ти
ме поглъща жадно, жадно...

Все още виждам и онези
безкрайни, малки слънчеви миражи
в които думите
са с истинско лице,
и се познават с твоите - по обич...

Сега вървя през пясъците жарки
самотно пътниче
нестигнало до края
на хоризонта ясен -
там
където знам,
че ти със сигурност ме чакаш...

Опитвам се да те достигна
чрез пулса ускорен
на ситно пясъчна пустиня,
но вятъра
опитва да ме спре...
А аз вървя
и стъпките ми топли са
по листите горещи -
с невидим отпечатък от
красиви думи...

Усещам пясъка през пръстите си
как изтича
а пред очите - видимо се сриват
последните
отломки от стените
на пясъчните кули градени в мислите
с неистов и с неподражаем крясък...

Но не боли, когато от безмълвие
се късат струните на устните притворени...

Небето удря
като с чук по сетивата,
а в тях
разпукват слънчеви мечтите
все още незатрупани
от повея
над пясъчните дюни...

Върху лицето,
дирята от стъпките изминати
изпъква видимо и стон
след стон
ме води обичта ти -
там,
в ъгълчето светло на очите
където знам,
че мога да те срещна...

И няма да пропусна да ти кажа,
че те обичам твърде много ...

В пустинята...
едно красиво цвете
разцъфва с всичките си багри... и ухае...

(За теб е... откъсни го...)