Дълго бродих
Минах през 10 земи
И преплувах 10 морета
От нозете ми стрýеше кръв
И чертаеше гневна пътека
Дълго скитах
Скъсах 10 обувки,
Счупих 10 железни тояги,
А очите ми любеха утрото
И се раждаха изгреви млади
Дълго търсих
Изкачих островърхи чукари
Пълзях с тежък мрак в пещерите,
А косите ми гъвкави се плетяха
На нощта със косите.
Дълго плаках.
От сълзите ми 10 ручея
Удавиха 10 небета
А ръцете ми пиеха клоните
И дариха със сянка милиони дървета
Дълго чаках
Накрая пристигнах-
Вече нямаше ни лете, ни зиме
Огледах се в залеза, в утрото
А земята крещеше моето име