автор: azz

Измръзнахме.
В ръцете ми душите ни се сгърчиха
Като остъргани лопати
след нестинарско сборище.

Със въглени, които от олтара си
ни ръсят със пламтяща безнадеждност
С лице от дъжд.
Опитай!
Може би нозете ти
все още пазят тръпката,
Онази тръпка, дето прегори очите ми-
Крещящо тъничка, изхвърлена цигарена хартийка
Онази тръпка, със която парна бледите ми пръсти,
за да засветят като вощеници
В тъмното на тишината.
Погледай въглените-
как ни си присмиват...
Погледай ги и се опитай да си спомниш
Онази тръпка,
Със която ме преследваше
И тя изрязваше звезда на челото ми.
А аз- простреляна кошута бягах,
за да се удавя
В морето на ръцете ти-
това море, което днес гася
с жарта, останала от нестинарите.
Студено ми е. Празна е душата ми
Като допита чаша черно вино.
В стените й се блъскат звуците
на стари романтични изпарения
И капки пот върху стъклото й
Се стичат уморено
като петна от кръв върху девича роба....
Девицата Атина ще побегне
Ужасена от кървавите пръсти на Венера,
А морската вълна ще се озъби
С дантелената си, отровна пяна
И вместо да се раждам, ще потъвам
Като във черна дупка, остаряла от безвремие
В морето на ръцете ти...
И все ще чакам онази златна рибка,
За която ми разказваше
как се посипва като сън
във мрежите на отчаянието-
А дойде ли, от трите си желания
Едното ще даря на тебе,
Другото на нестинарите,
А третото ще пусна по водата....
И някой ден ще се завърне...
Зная!