автор: azz

Не знам дали ще тръгна
и кого ще спра по пътя
сред безкрайни нощи,
Не знам дали ще мога да простя
на себе си, че те обичам още…
Не знам дали от болка или гняв
Пресъхнаха очите опустели
Дали ще плача или ще крещя- не знам
Дали ще има оживели
Любови в гъстата тъга,
покрила както облак планините,
Смехът ми, тялото ми на жена
И даже дяволчетата в очите.
Не знам дали усещам те или крещя
Дали е било нещо или там е празно…
Дали в душата си ще задържа
Поне звукът на името ти… без образ, но….