автор: bundyo

Имам само две ръце
които да протегна към небето
и едно съсухрено сърце,
което да предложа за кафето,
наместо вездесъщата бисквита
в чинийката с пакетче захар,
кутийка мед, така и неизпита,
и лъжичка от фалшиво злато.

Имам само две очи,
които да предложа за награда
на вселената да замълчи
за тайната ми мислена обсада
на пепелник със три гнезда,
с три фаса, тук поне от сряда,
на място умъртвени от дъжда,
погребани под грижи и листа.

Имам само две лица,
които съм излял от восък -
щастливи восъчни деца,
родени в свят идеално плосък -
преплитащ черно-белите понятия
в малка чашка от препечен каолин,
и подплатен със Браунови възприятия
ще си поръчам малка водка с джин.

05.03.2005 02:24 часа.