автор: dalla

Погреби ме
Докато имаш сили
Да смениш местожителството
Докато можеш да се контролираш
Преди да започнем
Да заплюваме тротоарите
И кафетата
и Приятелите
С които се срещаме

Погреби
Картоните
пълни с прошки
любов
И притеснения
Те са просто тема за разговор
за убиване на времето

Аз така те обичам..
Такъв, какъвто си-подкожен
Такъв един съмнителен
Такъв един ...

Не мога да дишам
Чувствам се виновна
Улиците ми напомнят
Че те обичам,
американските филми-че не мога...

твой ред е,
да се държиш идиотски
зашлеви ми плесница,
за да знам че
си истински

твой ред е
да премериш сили
моите се стопиха

като дните,
в които си мислех,
че само ми трябва
да мога да се връщам
да има къде
и забравих ,че
само аз
се отхвърлям

само аз
не се обичам
само аз
се присмивам
само аз
си измислям игрички
и ги губя
за да се въртят въртележките...
за да е все така познато всичко...

но ти не си на ред...
светлината
хвърля двойни сенки
уморена съм
от престижа да съм жива
мислех те
пред врати и в бутилкки от водка
на стълби
на пода
сред хора
най-малките парченца от моя свят
тези които го държат
са винаги неизяснени
и ще останат

ти можеш да ги събереш
но какво от това...

чувствам се виновна
улиците ми казват че те обичам
американските филми-че не мога...


.............................................................................

дето се вика , човек трябва да си признава грешките!
признавам си грешката с това произведениe, но понеже съм пристрастена към ексхибиционизма, реших да го пусна...
ша прощавате....