приказка една ще ти разкажа
за дечица малки, и невинни
как успя животът да ги смаже, самички да се скитат
не искам да живея в свят такъв, не искам песните да слушам
как да се отърся от тъгата, от тези тежки мисли
по-мъничко надежда ни остана, по мъничко мечти
нещастия човешки срещам,
да усмивки има, всеки ден,
но бедното дете се лута, в ръчички крие личице
и плаче дълго и не спира
само е, няма дом
не мога да подмина
денят заваля, ще дойде нов
и още болка ще ме среща, и още хиляди съдби
ти можеш ли да спиш?