Това ли е живота ми?
Това ли?
Започва сутрин със сълзи,
запълнен после с грижите,
за тези, за които ме боли.
Това ли е живота ми?
Къде съм аз?
Защо не мога като волна птица
да полетя в безкрая в този час.
Това ли всъщност е живота ми?
Аз нямам и крила...
отрязани са...,няма ги крилата ми,
а после...как да полетя?!
Това е може би живота ми...
Това е. Няма как
със сълзи..., мъка...
ще трябва да съм тук сега.
Това е Той! Живота ми...
Това е... И печал...