автор: diva_strast

Не обичам да пиша..
и никога не съм обичала..
Мразя това състояние
на безсилие,
мъка,
тъга..
Сякаш спасението е само в листа,
сякаш няма друга надежда.
И какво?
Топваш писалката в шише от мастило,
а то е пълно с отвара от черни сълзи
и пишеш...
Изливаш душата си болна,
все едно говориш със себе си,
все едно търсиш истина в мислите...
Но листът винаги свършва
и нечута остава молитвата ти,
а мислите - неразбрани...

Мразя да пиша...
А и на кого е нужно това..
щом КРАЙ стихът никога няма!