И изведнъж дочувам
същата
поредна строфа
как леко ми се гъне
и напредва,
в стройна алогична схема,
до меката извивка
на посоки
преглътнати случайни минувачи
под очертанията на езика
кариран
в бяло и червено,
онези стонове назаем
изрезки думи
мъдрост
или глупост
избодени във вакуума
наоколо
под натиск на очи
крещя върху покривката за гости,
повръщам
в нейна чест
култура.