автор: Anton_Fotev

Тъмночервени плюшени завеси, в които слънцето безумно блъска с огън и топлина.
Топлочервения полумрак на стаята ти, по чийто под се валят кости от предишни мъже.

Прехапваш леко долната си устна преди да ми позволиш да се разпадна в целувката ти.

Тъмносатенени завивки, плюшени възглавници, изстинал чай върху нощтната масичка. Над леглото ти виси картина на съвкупляващи се богомолки. По- едрия екземпляр притиска по- дребната си партньорка, докато тя държи главата му между ножичните остриета на молитвено скръстените си ръчички.

Картината отнема последните остатъци от моя разум. Усмивката в тъмните ти хищтни очи пие на глътки последите капки от волята ми. Коленича и обезумял целувам стъпалата ти. Демоничния ти смях ме сгърчва в омраза и езическа жертвоготовност.

Отново се смееш с нисък, възбуден, гърлен смях на безумно лош и красив човек. Без думи протягаш ръчичката си с дланта нагоре. Пръстчетата, завършващи с остри като съдбата нокти, ограждат миниатюрната чашка на желанието ти.

Скърцам със зъби, докато слагам в шепата ти пулсиращото сърце на истинската ми любима.