автор: chernotopetno

Колко е спокойна бездарността, лек ветрец те полъхва върху едва забележимите вълни на мелодията от стари чувства...

Един изпушен фас в пепелника шепне историйка за времето когато е горял със страст непозната преди ....
Така жива и неразбираема и така болезнена и необятна и непокорима....
Въображаеми случки спомени страх от новото и мечти далеч тук на земята той беше тъжно веселия клоун ....
Съдбата му разкваше само спомени само спомени само спомени
без настояще без бъдеще...
Отрова отрова всеки носеше в сърцето си отрова а той самият бе отрова за избърсване на съзлзи. Застинала река от камък
криволичеща покрай свои задушени водопади и отдавна изоставени скали напукани от вечната мъка по изгубеното доверие.....
Тъга залива бреговете на устните сломени от кръвта останала от недовършено сражение.............
Запали нова лула изпъстрена с цветовете на нов идеал...
Ново безвремие жарка буря в очите на слепеца, искрица живот
в замрелите надежди за красивия свят.........
отчаяние обреченост на острието с което ще убиеш любовта ...
още помня още виждам още отрова още отрова за да забравя



Забравя........




Семена набръчкани посях
във детската приятекска душа
тъгата корените пусна
а плодовете бяха редове

а тъй красиви и далечни
от грубата издънка що се пръкнаха