автор: osi4kata

Това, че се опитваш да не помниш,
си е лично твой проблем.
Не е лесно да изрониш
спомените си за мен.

Аз съм жива и ме има
тук и там, и там и тук,
сняг съм в тази бяла зима,
звук съм. Тих, копнежен звук
в спомените, от които
искаш да се отречеш
тъй по детски упорито
и да почнеш нов градеж.
Лъжеш себе си, че можеш.
Непосилно е дори
за такъв лъжец безбожен
като теб. Не ме боли!