автор: dalla

слагам си гривната
и потеглям
по ритуалния килим
на ежедневието
знам
вечерта ще свърши със вино
и свръхдоза телевизия

отварям вратата
и сменям измеренията
сякаш са чифт чорапи
от тук до
обяснимата ми истерия
има само две крачки

опитвам се да сменям
маршрута
но се изчерпват улиците в града
както се изчерпват търпението,
чипса и суетата

може би съм на 22
може би съм в детската градина
и тропам с крак
срещу лелите,
че супата пак е изстинала...

може би няма накъде
освен да ставаш
да ходиш
да лягаш
и отвреме навремем да спреш
и да се загледаш в нечий прозорец.

нощта вече не е така луда
невменяема по-скоро, там,
където треперех от страх
и от сенките
сега си паля цигара...

може би съм на 22
може би съм на края на дните
и тропам с крак срещу господ
че нещо е изтрил
по погрешка...
нещо е забравил да ме пита...