Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 453
ХуЛитери: 3
Всичко: 456

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Patrizzia
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа бал с маски
раздел: Есета, пътеписи
автор: LunnaSvetlina

или Изкуството да се оцелява

посветено на всички нелицемерни същества

Безспорно заложеното по природа човешко себелюбие ти затваря очите за повечето собствени грешки и недостатъци. Именно по тази причина си склонен да изопачаваш нещата в своя полза и да не се съмняваш в искреността си. Но това в никакъв случай не променя обективната действителност.
Мислиш ли, че си лицемер? Не?!
Добре, значи ти никога не си скривал неизказаните си мисли зад привидно искрена усмивка или блага дума. Дори когато казваш на приятелка, че новата й рокля й стои перфектно, а прическата й е фантастична, въпреки че единственото, което ти се върти в главата, е „как е могла да си купи тази дреха?!" и „сигурно фризьорката е била доста злобна". Но тя ти е приятелка. На приятелките не се казва, че изглеждат зле, може да се обидят и да се разсърдят. Това в никакъв случай обаче не може да се дефинира като лицемерие!
Същото е и с хората, които са по- високопоставени от теб. На тях се казва само онова, което им е угодно да чуят, защото в противен случай би изгубил работата си. Съвсем нормално е те винаги да бъдат прави, а ти винаги да се съгласяваш с тях, макар и мислено да защитаваш съвсем различни идеи. Но това не е лицемерие! Ти просто се грижиш за месечния си доход.
Абсурдно е някога да си издавал нечия тайна. Е, може и да се е случвало, но все пак е било с уговорката: „Ама на никого няма да казваш и ако някой случайно разбере, не си го научил от мен!" Това променя радикално нещата, след подобна застраховка не можеш да бъдеш наречен предател. Такава ситуация не те превръща в лицемер по никакъв начин!
Приятелите на любимия човек са и твои приятели. Ти просто обожаваш да ходите веднъж месечно в семейството на шефа му. Няма значение, че едногодишното отроче на работодателя те смята за огромна плюшена играчка, която може да скубе и хапе. А и онова незаличимо петно върху любимата ти блуза… Беше случайно, детето е малко и не разбира, просто му стана лошо. Също така и разговорите с милата съпруга… Толкова интересно бе да слушаш за гъбичките по краката, които имала още от малка, докато хапвахте крехка пилешка пържола със сос Беарнез. В такива ситуации само доказваш колко много обичаш половинката си, но да лицемерничиш- не!
И естествено, през живота си не си крил нищо за себе си, само защото мнението на хората за теб би се влошило. Всъщност има някои неща, с които не се гордееш особено, и по някаква необяснима причина обществото около теб си е интерпретирало случилото се в далеч по- добра от реалната светлина. Като например историята с мъжа, който остави дъщеря ти седмица преди сватбата. Останалите знаеха само, че двамата са се разделили съвсем мирно и между другото, той въобще не е бил достоен за твоето детенце. Или пък едномесечната ти екскурзия в чужбина, която всъщност си прекарал в „Пирогов". Да, прав си, това не би могло да бъде лицемерие- ти само се предпазваш от хората, които ще ти се усмихват сладко, сладко, а щом се обърнеш, ще започват да разказват небивалици за живота ти. Да, прав си, ти не си лицемер! Ти просто се пазиш от лицемерието.
А от другата страна също не би могъл да попаднеш - да говориш зад нечий гръб. Не че това пък е лицемерно! Глупости, ти просто си деликатен. Споделяш това, което си чул, но, понеже ти е жал за обекта на разговора, не смееш да го разпитваш за толкова лични подробности от живота му.
Като повечето хора сигурно и ти не харесваш нещо в себе си- може би външния вид или пък някоя черта на характера ти. В такъв случай си в една от двете категории хора, имащи този проблем. Първият тип са тези, които се правят, че не забелязват собствените недостатъци, а иначе умело си служат с думите, когато критикуват чуждите. Такова поведение е най- далечно от лицемерието! Ти просто показваш неадекватност да преценяваш обективно. И откога се смята за нечестност това да замазваш собствените грешки и да изтъкваш тези на останалите?! Ако не принадлежиш към тази група, ще ти опиша и втората. В нея влизат хора, които са по- земни и умеят да се корят в точния момент. Браво, на такива екземпляри човек само се възхищава. Те съумяват да открият собствените си минуси, които много ги притесняват и дразнят. Да, до такава степен не ги харесват, че и пръста си не помръдват, за да се променят. Но това да говориш против нещо, което, въпреки че можеш да моделираш по друг начин, търпиш, също не е лицемерие! Може би е занемареност. Няма значение, че открито показваш негодуванието си от нея.
Още ли смяташ, че не си лицемер? Да?! Е, явно съм сгрешила. За всичко си имало логично обяснения. Значи наистина не си лицемер и няма нищо неискрено в това упорито да отричаш осъзнатата истина. В такъв случай се оказва, че не живеем в лицемерен свят и въобще не ни е нужно подобно качество, за да оцелеем. Слава на Бога, че още има ценности в това общество!


Публикувано от railleuse на 26.02.2005 @ 18:38:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   LunnaSvetlina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.66
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 06:41:29 часа

добави твой текст
"На бал с маски" | Вход | 5 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На бал с маски
от Wizard (almighty.wizard@gmail.com) на 26.02.2005 @ 18:44:17
(Профил | Изпрати бележка) http://artportal-bg.info
Въпреки че не съм лицемер - 5+ от мен


Re: На бал с маски
от LunnaSvetlina на 26.02.2005 @ 22:19:16
(Профил | Изпрати бележка)
Значи това есе е било точно за теб. Тук като коментар най-добре пасва последния пасаж... :)

]


Re: На бал с маски
от sradev (sradev@о2.pl) на 26.02.2005 @ 20:42:34
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
само между нас да си остане, ама да знайш къде намерих гъбички по мене си - ето виж - тази люспичка от там я изчегъртах, мога ли да си досипя още от бобеца - много добре ми действува на глистенцата...


Къде е границата? Re: На бал с маски
от angar на 26.02.2005 @ 22:56:54
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Къде е границата между лицемерието и доброто възпитание? Или между доброто сърце и лицемерието? Струва ми се, че много от нещата, които осъждаш /ако ги осъждаш/, не се правят от лицемерие, а от добро сърце и възпитано поведение. За илюстрация на лицемерието са нужни по-жестоки примери.


Къде е границата? Re: На бал с маски
от LunnaSvetlina на 27.02.2005 @ 12:08:03
(Профил | Изпрати бележка)
Добро възпитание?! Естествено, може и тъй да се каже. Аз обаче предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. :)
"По-жестоки примери" умишлено не съм привела, просто исках да покажа ежедневието.

]


Re: На бал с маски
от Marta (marta@all.bg) на 27.02.2005 @ 07:02:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знаеш ли какъв вариант има да не лицемерничиш, но не е много препоръчителен.
Просто- един- двама приятели от време оно с които не си спестявате истината и никакви високопоставени особи, с които да контактуваш.
Нито пък половинката.
Много затворено съществуване, но нелицемерно.


Re: На бал с маски
от LunnaSvetlina на 27.02.2005 @ 12:10:43
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност единственият начин е да си сам на самотен остров, далеч от всички хора. Защото щом си сред обществото, срещата с други от твоето племе е неизбежна, а това е достатъчна предпоставка за лицемерие. :)

]


Re: На бал с маски
от Marta (marta@all.bg) на 27.02.2005 @ 18:06:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ами нещо такова, може да се каже- самотен остров сред тълпата.
Но неизбежни са срещите с хора, поне на училище си водя децата ;)

]


Re: На бал с маски
от Wizard (almighty.wizard@gmail.com) на 27.02.2005 @ 15:34:45
(Профил | Изпрати бележка) http://artportal-bg.info
За теб може би, но не и за мен