Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 1
Всичко: 791
Онлайн сега:
След толкова безсънни нощи
и дни самотни ти все още,
поете, пишеш за тъгата?
Пиши! Нали ти е позната.
Пиши за обичта притворна,
която като някоя придворна
със ласки би дарила всеки,
а сетне няма да се сети,
кога какво е натворила,
чии животи е вгорчила
и като вдовица черна
ще вземе, вече непотребна,
от теб искрицата, която
ти бе единственото свято.
Пиши, поете, за да разбереш,
че думите не са копнеж,
написаното вече е умряло,
портрет на някога живяло;
ти мразиш свойте стихове,
в които си затворен, те
са отмъщението ти наследно,
към нея клетва за последно.
Пиши, поете, няма изход други,
ти си в противовес на други,
достигнали на щастието трона...
За равновесие ли бе закона?
Кой знае, някой ден стрелката
ще ти покаже, че везната
отсреща вече е по-тежка...
Не, не везна, а въртележка,
ту спуска се или те вдига.
Защо тогава все не стига
до теб моментът за възход
и кончето ти все е под
пегаси, леки кат' перца...
И ти ли даде им крила?
Затуй ли тайно се усмихваш
и продължаваш да записваш
тъгата ти за радост чужда?
Пиши, поете, има нужда...
02.2005
