Злокобният дъх на смъртта
В размисъл тежи главата
и води разговор с душата,
говорейки, че много се тревожи
от действията на новите велможи.
А мъртвата душа мълчи,
останала без жизнен плам
и само ехото на разума ечи
в пустинята, загиващ сам.
Духът на българина тръпне хладен
в рушащата се социалност,
че няма сили, а е жаден
да проявява свойта гениалност.
И гасне в очите светлината
и хиляди души отлитат в мрак,
че тежестите гонят добрината,
а българинът все не знае как
да махне черната умора,
терзаеща го като деградация
и в общност от щастливи хора
да почне да създава демокрация.
Започна новият ни век
с насилие кръв и тероризъм,
и страх владее днешния човек
от ширещият се фашизъм.
Смъртта вилнее в бесен кръговрат
и сее дъх злокобен,
от който млади хора мрат
в сценария удобен.