Снегът покрива всичко - чист и нежен -
калната земя и кривите дървета,
сивите и тъжни къщи,
самотните комини
и тъгата ми дори.
И всичко става бяло и красиво,
земята - пухкава и мека
със снежни дрехи къщите,
дърветата - въздушни, леки
комините с калпаците -
като в приказките стари.
Дори тъгата ми е вече приказна и бяла.
Нетрайна зимна прелест,
като щастие за миг.
Обърнеш се и край,
няма и следа от нея.
Аз знам, снегът ще дойде пак.
А щастието?