автор: pisana

Ела, когато си болезнено самотен,
аз с теб ще споделя мига.
Щастлив ли си, знай си свободен
да пръскаш ведра светлина.
При мен ела, когато жажда те изгаря
от шепите ми пий вода
заситиш ли се, пръскай по земята
от влагата на своята съдба.
Когато глад, съня смущава,
знай, малкото със теб ще споделя,
ала омраза щом душата ти сковава
заключена за теб е моята врата.