Но стиховете ми, така сърдечни,
признати от прахта за вечни,
съвсем не могат да успеят
мигът ми с тебе да възпеят.
Чрез тях ти давам нови сили
за битката в света коварен,
които в приятелство сме сътворили
и всеки от това е благодарен.
На думите животът ще е вечен,
духът ти щом е осенен
от трепета им съкровен, човечен,
за дружбата ни свята притеснен.
- Чрез думите потомството далечно
ще преоткрива като теб началото човечно.