автор: dobilz

Когато няма абсолютно нищо
Когато няма шум и тишина
Когато няма път, а вярната посока е за никъде
Когато няма думи, ни следа от тях
Когато е безумие
А мисълта - измръзнала трева
Когато виждам нищо в нищото
И кухото изобщо не кънти
Когато е отсъствие дори измислица
Не може и за миг да ме смути
Когато съм изстинала машина
И мъртва съм, но не съвсем
Защото аз не съм и жива
И пустота прелива в мен…
Когато скоростта е без значение
По хлъзгавия път към вечността
Когато няма топло, ни студено
И себе си измервам с празнота
Защото другото мерило липсва
Да ме спасиш?
Каква самонадеяност…..