автор: LadyDy

(из поемата "Реквием")

Като воденичен камък падна дума
на гърдите, дишащи едва.
нищо, аз нали си бях готова -
ще се справя някак си с това

Днеска много работа ме чака:
да убия паметта до край,
да втвърдя сърцето и душата
да се пробвам да живея пак.

Иначе... Горещото ми лято
като празник шумоли навън.
Как предчувствах, че ще дойде този
светъл ден във опустелия ми дом

..........................................................

И упало каменное слово
На мою еще живую грудь.
Ничего, ведь я была готова,
Справлюсь с этим как-нибудь.

У меня сегодня много дела:
Надо память до конца убить,
Надо, чтоб душа окаменела
Надо снова научиться жить.

А не то...Горячий шелест лета,
Словно праздник за моим окном.
Я давно предчувствовала этот
Светлый день и опустелый дом.