автор: Bulars

Да беше птица, свила се под стряхата,
в сърце горещо бих те приютил.
И като моряк освободен от вахта,
загледан към брега със поглед мил.

До тебе бих застанал под небето,
всред брой звезди замигали в нощта..
И бих последвал те, където
се срещат радост и тъга.

Където всичко се сключава
във влюбените ни очи..
Не ги обричай на забрава.
Гали ме с първите лъчи.

Помни очите ми, каквито
видяла си за първи път..
и те ще продължат нескрито,
с надежда бяга ти да спрат.

Да бе сълза в очи на птица -
сьлза отронена във здрача..
Ще се отпусна в твоите колене
и тихичко ще се наплача.

bull:04.01.2005 г.