автор: Amphibia

Дойде нощта, в която те измислям -
пречупвам те през много мирогледи
и вплитам в теб безбройни истини.
Разпръсквам листите и те превземам
с мастилени петна, наклонен почерк;
обсипвам с думи твойте барикади
и грабя те тъй яростно, като че
за последно ще съм ти отдадена.
А ти фалшив си,
тъй безмилостно неистинен -
блуждаещ хоризонт,
нетрайна хипотеза.
Откривам те и губя те в късчета от мисли,
животе мой,
живот на поетеса.