автор: Bulars

Ти търсиш ли ме - някъде в без броя
звезда съм във красивото пространство;
Отронен лист завлечен от пороя
обречен да се скита в странство.

Ти търсиш ли ме - в нощите омайни,
във меката прегръдка на луната
готов да ти разкривам всички тайни
и заедно с теб да срещаме зората.

Ти търсиш ли ме - в утрото на дните
погалена от изгрева лъчисти,
от ветрен повей, вял в косите
изпълнена с милувки чисти.

Ти търсиш ли ме - в песента на птица,
разгръщайки за мен тревата.
Трепереща, кого попита -
че съхнат думите в устата.

Ти търсиш ме! И дириш бъднините.
С най-чистата любов ти се усмихва
Денят, Ноща и Залезът на дните
и аз - намерен, в скута ти притихнал.