Някой в градината цяла нощ крал е паяжини,
на въжета ги е сплитал -
утрото в постелята му е овързал -
с мед намазал е клепачите на влюбените,
във впряг от костенурки впрегнал е съня.
Задръж ме в дланите си - запази ме -
та аз съм само шепа лунен прах.
И полъх от дъха ти -
ще се разпилея...
В пясъчен часовник времето да е затворник.