автор: veronique

В строя от безименни войници
се усмихва оня, който е без крак.
Във очите му:
искрата е продрана жица
Ей това,
душата му е мъртва,
като другия му крак!

Бягаща,
дива,
като мислите му странящи от строя
и като другите войници.
Подивяла от войните
и от кървавите гледки,
а пред него
само гроба на приятеля мъглее
и приклещва мислите
в безкрайността,
по-далеч и по-далеч,
във дивото,
при безличните спомени.

В строя са войниците,
маршируват към съдбата си,
а оня, който е без крак
се усмихва,
защото познава своята.
Тя няма очи!