автор: vedrusa

Да се заключа между тези четири...
Обичам тази самотност, която ме открива за всеобщото. Ровя се в което. Къде са думите на умиление?!
Знаеш ли се сам, не, нали? Кой те разкрива? Къде?
Що за щуращина ми се върти пак в дебелоочието и позата на скитница?
Колко въпроси мога да ти задам, за да ме намериш и останеш ...мое собствено стигане...колко?
Да поговоря с някой друг, а? Ще е от полза за самотата и спокойствието.
Какво е епохата?
Какво е тази с нищо непредполагаща задържане сетивност?
Кое е величавото в днес ?
Отговаряй!
Ти! Да, точно ти...няма да те посочвам!
Вижда ли някой в тъмното?
Но чува, чува и идва към мен...Не, върви в посоката...
Ти ли си?!
Умирам да си фантазирам в черно, защото всичко е противно бяло...
нося черно...