автор: eurochild

С вкус на сладко кафе по устните
и доволството, че съм на топло пътувам отново.
Колко прекрасни са тъжните думи...!
Бледи, диви, неясни, съвършени следи между релсите...
Зловещи са клоните, изморени, мокри до кости от влагата, вдъхват доверие, приятно е.
Отдалечавам се вече.
Самотно летят заскрежените капчици, опитват да се сближат със себе си - падат и вече ги няма - толкова близо до рая...