автор: zoom_fiRe

Сънят е буден вече. Разтърква
виденията на хората и
се протяга
(сънено???)

Човекът до мен блести около устата.
Идва и моят ред.
Като птици, завърнали се в гнездото си,
тупват клепачите.
Човекът до мен сънува кошмар.
По стоновете му познавам,
че сънят бодро си пее под душа.
Мисля..за..утре...
Надолу по стълбите е хотелът на вятъра.
Разпънал е перила
и стене като буря.
Подвързани в клепачите ми,
скитат някакви ледени животни.
Краката им хрущят и се чупят.
Муцуните им се напукват от стоновете,които издават.
Но те са твърдо решили да се лутат и да стенат до пълно себеразрушение.
Внезапно съзнавам,че съм почнала да сънувам.
И извисена от възглавницата,
се навеждам да протегна ръка на себе си.