Като камъни в ручей
потъват очите
в непрогледна,
невидима прах.
Бледи сенки се взират
от дъното. Свити
във юмрук са ръцете
от безименен страх.
Ако пръсти разтворя
нагоре, към светлото
ще избликнат
мехурчета смях
от несбъднати сънища.
Толкова истински...
Но отдавна
забравих за тях.