автор: xolera

Оловният цепелин на твоята глава,
луда и къдрава,
разсече орбитата ми -

Любов, сега,
когато вечността ми е отнета безвъзвратно,
стоя на пръсти над земята -
тя е млада и отчаяна, с неравна кожа
и хиляди вълни,
удрящи чела
в стоманеното гърло.

В равноденствието
сменя люспите си. Този тъжен хамелеон,
засмукващ вакуумите на вселената,
е пиян от самота.
Отлющват се земи, континенти,
чиито върхове и крясъци потъват
в падините,
дълбоки и черни като ад.

Земята почиства себе си.

Прегризва пъпната си връв
и напуска
слънчевата майка.

...

Оставам,
спътник на единствен остров в безкрая -
дете люлее в коленете си планета
и сънува Бог.