автор: li4kata

Защо сърцето ми не е от камък,
Лишено от загадъчния пламък
На чувства, блянове, мечти?

Защо сърцето бие,
Не успявайки да скрие
Съкровените ми трепетни искри?


Искри, които в пламък се превръщат,
Ръцете ми щом пламенно прегръщат
Бленувана мечта.
Безумно огъня бушува,
Сърцето шеметно ликува-
Това е любовта!


Аз вярвам в любовта - и страдам,
Във бездните й дълго падам,
Но огъня безумно пак бушува.
Страдание и мъка се разгаря-
Тежки рани той разтваря-
Сърцето няма вече да ликува.


Защо сърцето ми не е от камък,
Лишено от загадъчния пламък
На чувства, блянове, мечти?


Защо сърцето бие?


***