Елфическият дребен крал
на зимния си трон стои.
Увит в сребрист по багра шал,
от паяк-майстор изтъкан
снежинките навън брои.
А паякът зад своя стан
тъче отново - млечнобял
за есента от сняг саван,
обточен с лед и със кристал.
Елфическият дребен крал
на зимния си трон стои.
Загърнат с паяжинен шал,
снежинките навън брои
с усмивка алчна и прекрасна.
Тъкачът-паяк, попрехласнат,
за миг прекъсна своя труд.
Вън беше тих, божествен студ.