автор: vedrusa

За кратко се отдадох на живота ти.
Ограбих те два - три пъти...
беззвучно, крясъчно, доотказно,
царствено,цинично, просячно,
стеснително,смирено, мозъчно...
Всичкото, което и успях
нареждах на поднос и го сервирах топло, /никога претоплено/.
Нахъсвах те по кучешки, а
с котешките лапки галих външно скуката.
Заплювах ти жените - не им завиждах никак, че не са те имали.
Приятелите - псувах ги, че са те лъгали доколкото им стигат силите.
Четях от здрачина до съмнало живота ти, а
ти го мамеше, че все е същия...а мене не успя...
написа ми и онова Явление, което боледувах влюбено
зеноса стихове започнати за мене,
за да не те позная в яркото на душещите скрупули...

За много кратко бях в живота ти.
Достатъчно да вдигнеш всички бели въглени.
И обещай...
след мен, не би бил същия.
Завърших те.
Започвам те.
Целувам те
и хващам пътя наобратно.