автор: Casper

Пръстчето кара ръката да се протегне и небрежно докосва бузката, а после се спуска надолу и достига крайчеца на устата като бавно се приплъзва по долната устна, отлепена вече от горната.
Очите са затворени, конвулсивно потрепват само клепачите, дишането почти е спряло, само се чуват ударите на сърцето.

То продължава разходката си към брадичката, едва докосвайки кожата, минава надолу по шията. Внезапно едно преглъщане го повдига, но то се връща и се спуска надолу, достигайки дрехата - умело увила се около тялото. Тръгва отново нагоре по вече познатия път, уверено и по-бързо достига устата, усеща дъха от едва доловимото дишане.

Изведнъж го докосват други устни. То не може да помръдне, потънало в мекотата на едва усещащата се грапавина на устни жадни за допир, пресъхнали от огнената страст на копнежа.

То, пръстчето, се издърпва отново надолу и тези устни неусетно се докосват изцяло, впиват се бавно … В този миг минава неописуем ток през тях, който парализира мозъка, а там някъде между сърцето и стомаха усещаш нещо като присвиване, приятна болка, парене, изгаряне и ти става необяснимо приятно.

А пръстчето вече го няма. :-)