автор: dalla

филия със мед
блестяща на слънцето
под масата
забравена от уютната закуска
дето толкова отдавна се случи
отпечатъкът от чашата с кафе,
пещерната рисунка,
свидетелства за миналото на човечеството,
за което не си спомнят човеците.

тя ще се върне.
като археолог.
нали затова е учила.
ще отмества с пинсети
забравените чорапи
и с ръкавици
ще повдигне
забравената филия
да изследва за следи
от щастието си
и от тази закуска.
ще положи внимателно
вилиците в найлоново пликче
и ще запечата
диска с damien rice
в торбичка.
ще конфискува
забравената отворена паста за зъби,
ще изтърже със хирургическо ножче
засъхналата пяна за бръснене
и ще се отърси
от емоциите.
все пак тя е археолог.
човек на науката.
академична и строга,
обективна
и психологически стабилна
в знанието си за порядъка на нещата.

после ще сeдне и ще заплаче.

после ще дойде той.
ще попие с памук сълзите от пода в банята.
ще ги сложи в найлоново пликче.
и ще отиде при господ.
да му даде
смекчаващи вината обстоятелства.

"господ ще иска да види
всички доказателства",
се надяват и двамата.