Светът е плетка от емоции
пречупваща се светлина
изригващи и гаснещи поточета
изгарящ полъх на залязваща луна
къде съм аз сред този низ от странности
забързан след коварната съдба
уверен че следя посоките
и няма да пропусна вечността
къде съм може би пропускам
на времето забързаният ход
замислените погледи на хората
и синьото на моя небосвод
подгонен от съдбата диря времето
надбягвам се със белите коне
оглеждам се за собственното минало
напред ме няма боже а къде...