 |  Толкова много цветя! Сякаш грееш!
И никой не се поскъпи за букета!
За сълзите, пролети за "грешния",
достатъчни да му измият нозете.
И ето - няма го никакво лошото.
Войните, обидите, ежедневните драми…
За утре даже никой не се тревожи,
защото "утре" всъщност го няма.
Кое ли беше непростимото вчера,
което сега е и смешно, и жалко?!
Къде ли бяха думите, днес намерени?!
А те са, оказва се, толкова малко:
"Прости ми! Обичам те! Липсваш!
Прегърни ме! Тъгувам за тебе!"
Посто няколко вечни истини -
изричани лесно на погребение.
И храната, бонбоните, житото…
Както всичко по ред му прилича…
Пак се моля през сълзи за живите:
Не когато…
Сега да си кажем "Обичам те!"
Публикувано от BlackCat на 07.02.2005 @ 05:39:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.82
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Урокът на мъртвите" | Вход | 13 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Урокът на мъртвите
от Merian на 07.02.2005 @ 07:41:05
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | | силен и мъдър стих си написала по този тъжен повод, Руслина.... милост за живите беше казал някой...милост да не забравят да обичат докато са живи..... |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 09:09:14
(Профил | Изпрати бележка) | Да, Мариян, милост за живите...на мъртвия не му трябват нито цветята, нто новите дрехи, нито хляба, нито...признатата обич...
Благодаря ти! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от rajsun на 07.02.2005 @ 07:43:09
(Профил | Изпрати бележка) | Така е.
Хубав стих за нехубави работи...
Лека седмица!
|
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 09:13:55
(Профил | Изпрати бележка) | Смъртта е част от живота /искаме или не/ и все си мисля, че една от причините смъртта да я има, е да ни научи на истински ценности!
Благодаря! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от midnight_witch на 07.02.2005 @ 07:46:29
(Профил | Изпрати бележка) | Тръгна си призори.
Още спях.
Телефонът звънна.
Грасът в слушалката
ме разби.
Стисна ме за гушата.
Бръкна в сърцето ми.
Изкорми ми ме...
А ти си тръгна.
Не можах да ти кажа:
Обичам те.
Толкова простичко.
Две думи само.
Сега стоят още.
Присядат ми на гръкляна.
Руслина,много хубаво го казваш.Добре е близките ни да знаят ,че сега ги обичаме.После...е късно.
|
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 09:21:44
(Профил | Изпрати бележка) | За какво ли ни е спестената обич? И не само към близките! Простичката ми филисофия винаги е била, че този свят е жаден за любов и това е единственото нещо, което няма смисъл да пестим и да събираме - то се множи като се раздава :-)
Добро утро, Среднощна Вещице! Хубав и пълен с любов ден ти желая! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от Layla на 07.02.2005 @ 09:57:31
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | Защо ли точно тогава се сещаме , че не сме си го казали, това "Обичам те" когато е трябвало, когато сме можели да се чуем, когато е значело нещо и тогава осъзнаваме колко нищожни пред смъртта са всички неразрешими проблеми от глупавото ни ежедневие. Винаги съм искала да избегна закъснелите признания, защото "по-добре късно, отколкото никога" в случая се оказва фатално....
Поздрави за хубавия стих! |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 19:10:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Говорим на един език! Благодаря ти! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от Beni на 07.02.2005 @ 12:01:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много силен стих и много истинен..не когато, а сега!Поздравления! |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 19:12:40
(Профил | Изпрати бележка) | Дано си го спомняме често - урокът на мъртвите, за да се разделяме с живота без съжаление за пропуснатото...
Благодаря! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от Nika на 07.02.2005 @ 16:31:48
(Профил | Изпрати бележка) | Много светла житейска философия. Наистина не се нуждаем от много думи. Все пак... хората, които обичаме, най-дълбоко ни нараняват. А мъртвите... те не могат да ни болят, освен с липсата си. А и имат основателни причини да ни лишат от себе си.
Дано не звучи като оправдание... |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 19:29:29
(Профил | Изпрати бележка) | Ето моята теория: Никой не прави нещо нарочно, за да ни нарани, дори в случая, когато уж го декларира /педизвикателно/. Просто всеки прави това, което /според нивото си на духовно израстване/ счита най-добро за себе си в даден момент. Или просто всеки прави своя избор на поведение, това което е неговаат потребност или смята, че би го защитило най-добре. Другите избират как да преживеят неговия свободен избор, т.е. дали да му признаят свободата или да преживеят певедението му като лична обида, драма, трагедия дори...
Те не ни нараняват, ние се нараняваме - отказът от това да останем верни на себе си и на правото си на свободен избор, смятаме, че автоматично ни дава правоот да изискваме същото от другите, т.е. и те да направят жертва равностойна на нашата...
В резултат на всичко това, животът ни е пълен с драми, обвинения и самообвинения. А е толкова просто - да дадеш любов! Не назаем, а да дадеш любов, което значи и свобода на избора на другия. Космичен закон е, че каквото дадеш, това и ще получиш, само че ние си мислим, че космосът не знае за вътрешното ни двуличие и съди по това, което уж демонстрираме навън. Щом ние знаем, и Той знае. А после си казваме, ама ние дадохме обич, пък какво получихме... Не, не е така - искането някой да постъпва по начин, който на нас ни харесва и ни устройва не е обич! И не можем да излъжем живота...
/леле, сигурно написах къс роман ;-) опасна си! Успя да ме провокираш! ;-)/
Но ти благодаря, Ника! Голям талант си е това, покланям ти се! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 19:30:55
(Профил | Изпрати бележка) | | С осъзнаването на тази истина, варвам, ще се научим на пълноценен живот! Благодаря ти, Лили, за подкрепата и разбирането! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 07.02.2005 @ 20:41:17
(Профил | Изпрати бележка) | | няма да го коментирам. това вече съм го чувствала...страшно е. единственият път, който не е път... |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 21:44:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Знам, че разбираш...Благодаря! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 07.02.2005 @ 22:24:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Не зная защо цяла ден си мислих за теб, Лили! /и това е светата истина/ Ти умееш да раздаваш обич! И аз те обичам, голямо сърце такова! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от Meiia на 08.02.2005 @ 13:19:50
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за тези думи!!!Преминали са през теб,видно е,и затова стихотворението ти е толкова хубаво,истинско.
Жалко е,че се замисляме над това едва,когато е твърде късно.Приживе търсим различията помежду си,отстояваме себе си понякога дори с доза агресия или хлад и забравяме,че,въпреки гордостта си,можем да обичаме дори тези,които не приемаме изцяло,не харесваме или ни нараняват. |
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 09.02.2005 @ 12:02:14
(Профил | Изпрати бележка) | Колко много различия или поводи, за да водим войни! И всичко заради лудостта да не си признаем еднаквостите или по-скоро да не позволим на другите да бъдат като нас...Да не позвоилм да се свържем в общото - Любовта!
Прегръщам те, Мейя! |
]
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 09.02.2005 @ 12:03:38
(Профил | Изпрати бележка) | | И няма смърт...в пътят на сърцето, защото сърцата се преливат и живите остават... |
]
Урок за живите Re: Урокът на мъртвите
от angar на 12.02.2005 @ 23:20:14
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Браво, Руслина!
Имахме нужда от това стихотворение в българската литература, и ти го написа! И си го написала толкова хубаво, съвършено!
Мисля си - защо и аз не се сетих да го напиша? Защото близките ми, които съм изпратил, и приживе знаеха колко ги ценим и обичаме. Но не разбирахме, че трябва да го доказваме и с постъпките си!
Естествено - отнася се за хората, които наистина заслужават добри думи; а не че за мъртвите трябва да се говори само хубаво! |
Урок за живите Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 19.02.2005 @ 17:37:27
(Профил | Изпрати бележка) | Отдавна видях коментара ти...и все не намирах сили да ти отговоря. Силни думи си казал, благодаря ти от все сърце!
Но нещо още искам да ти кажа...Винаги си мислим, че сме направили достатъчно, че сме показали...обичта, че едва ли не тя се подразбира, въпреки честите тежки думи, които прелитат в делника. Казваш "хората, които наистина го заслужават"... Когато някой умре, в повечето случаи резбираме, че са толкова смешни жалки "непростимите" неща, тежките думи...а тези, които си спестяваме /и е грях, че си ги спестяваме, защото те се множат само като се раздават/...та тези думи са малко и много простички "Обичам те!" |
]
Re: Урокът на мъртвите
от ruslina на 27.02.2005 @ 17:13:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Нито едното, нито другото, усмивчице мила! Просто кажи "Обичам те!", ако го стискаш зад зъби! ... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 585
ХуЛитери: 4
Всичко: 589
Онлайн сега:
