автор: frenka

Мисли нечисти избистрих по пътя.
Околовръстни и мръсни ги върнах нечути.
Прокрадваха се ,радваха,даваха надежда.
Безсмислен,неискрен гледаш под вежда.

Подмолен отново ме молиш
из сърцето отново да се разходиш.
Измерваш ме редовно като резерва своя,
но този месец съм момиче на броя.

Но проигра и на брега те изхвърли моето вълнение.
Позлатена рибка
отнасяща се към желанията ми с пренебрежение.
Елементарно направен,за мен си равен на минало,
на усещане пусто,на чувство изстинало.