автор: rose

Виждам те,
точно сега,
залят с пеперудено мълчание.

Виждам те,
и махвам ти с ръка,
а погледът ти сякаш безкраен е.

Виждам те,
внезапно роди се слънцето в мъгла
и тръгна забързано към мен светлината.

Виждам те,
заслепена от ярката измама.
Хиляди дъги по мен (и в мен) създаде -
сънрайз коктейл от усещане.

Черен облак и обезцветяване...
засрамено показа се луната,
твърде студено оказа ли се слънцето
или не за мен била е топлината му?