автор: nousha

Нищо и никаква
малка история
с един мъж
с красиви ръце
с прекрасни ръце
(къде съм зяпала, докато ги забележа)
и котката, която е от мене
(кумата дарява младоженците с два бели пешкира)
и която за късмет е изключително очернена
за един мъж
който пише
на другия край на масата
аз - на моя си
нищо и никаква маса, поръсени с трохички
блокове
в светлините на квартала отсреща
един мъж
и котката в скута ми
в този край на масата
и натрапчивото чувство
че бях напълно права
когато снощи
го обичах
и затова
сега пишем
на опънатата ни маса
(в ролята - два софийски квартала)
и съм сигурна
че се гледаме в очите
точно от онзи прозорец